И "Оскар"-ът се присъжда на . . . "Няма място за старите кучета"

"И "Оскар"-ът се присъжда на . . . "Няма място за старите кучета" - ще прозвучи в "Кодак тиътър". Залата ще се изправи на крака, за да аплодира бурно братята Итън и Джоуел Коен, сътворили безспорен шедьовър, който ще влезе в учебниците за кино. Това е най-вероятният сценарий на това, което ни очаква в голямата нощ на "Оскар"-ите.Тексаската касапница на братя Коен, разиграла се през 80-те години на миналия век, криминалната драма, превърнала се в нещо далеч по-дълбоко, разглеждаща теми, древни като Библията, и съвременни като заглавие в сутрешен вестник, е безспорният фаворит за "Оскар" тази година. В надпреварата за статуетките на Американската академия за кинематографично изкуство и наука този изключително майсторски направен филм на едни от най-ярките феномени в съвременното кино се отправя към финала с 8 номинации и куп награди. Сред тях на гилдиите на американските продуценти, на режисьорите, актьорите и сценаристите. Да не забравим и трите награди "Изборът на критиците", сред които за филм, режисура и за актьор на Хавиер Бардем. А именно членовете на изброените гилдии са основната част от общо около 6000-те киноакадемици, които решават съдбата на "Оскар"-ите. При това лентата се хареса не само на критиците, но и на публиката. Приходите от филма от излизането му на екран през ноември миналата година до края на януари тази възлезнаха на около 50 млн. долара. По този показател лентата на двамата Коен отстъпи единствено на "Джуно" с нейните над 85 милиона в бокс-офиса в Северна Америка.Историята, адаптирана за екран от братята Коен по едноименния роман Кормак Маккарти, започва недалеч от Рио Гранде, в изпепелена от слънцето земя, където можеш да срещнеш само силни мъже. Ловецът Луелин Мос /Джош Бролин/ случайно се натъква на дузина трупове, пратка хероин и куфарче с 2 милиона долара. Вместо да продължи по пътя си, той взема парите . . . Другите два стълба, върху които се гради основното действие в лентата, са старият шериф Том Бел /Томи Лий Джоунс/ и маниакалният наемен убиец Антон Чигур, който се прави на Господ и решава съдбата на хората с ези и тура /Хавиер Бардем/. "Някой бе казал, че това е бавен екшън - разказва в интервю Джоуел Коен. - Нашият филм е с доста странна структура на повествованието: първоначално ти се струва, че е някакво криминале, но в края разбираш, че това съвсем не е така. Добрият не побеждава лошия. А персонажът, който определя развитието на сюжета, изчезва. Далеч по-важен става героят на Томи Лий Джоунс - шерифът, който е бил в периферията на сюжета..."Нашият филм е преди всичко за болката и за драмата, която старостта поражда, обяснява Итън Коен. Да, светът винаги е бил жесток и пълен с насилие, но в него има и немалко смешни неща, допълва Джоуел. Ние винаги сме се стремили да отразим тези му две страни, да спазим равновесието, казва още той.Още с излизането на "Няма място за старите кучета" на екран вестниците в САЩ публикуваха серия от любопитки за лентата. Братя Коен са не само режисьори на деветия си филм, но и негови продуценти, сценаристи, дори монтажисти. В титрите обаче срещу монтаж е посочен общият им псевдоним Родерик Джейнс. Необичайната прическа за героя Антон Чигур е направена от стилист по снимка на собственик на бардак от 1979 г. Бардем много я харесал за снимките, но изобщо не бил във възторг, че ще трябва да се показва по този начини във всекидневието. Виждайки се в огледалото, дори възкликнал: "О, не, сега два месеца ще трябва да карам без секс!"Двамата Коен избрали Бардем без колебание. За ролята на Мос обаче си харесали Хийт Леджър, но той в последния момент премислил, тъй като искал малко да си отдъхне от снимки. Бролин, напротив, трябвало доста да се потруди, за да спечели правото да участва в лентата. Тъй като братя Коен не искали да му правят пробни снимки, той се обърнал за помощ към приятеля си , култовия кинорежисьор от мексикански произход Роберт Родригес, при когото вече се бил снимал. Родригес влезнал в ролята на оператор, а режисьор на пробите бил не друг, а Куентин Тарантино. Вторият филм, боец тежка категория в борбата за "Оскар" за най-добра лента, е почти тричасовият "Ще се лее кръв" на Пол Томас Андерсън. Той също е с 8 номинации. Не му липсват и награди - най-престижните отличия на Американската национална асоциация на кинокритиците, а също за режисура на Асоциацията на лосанджелиските филмови критици, награда и от Организацията на нюйоркските кинокритици в интернет. Андерсън спечели също "Сребърната мечка" на приключилото неотдавна Берлинале. Но повечето от тях са признание лично за режисьора, а не за лентата като цяло. А той, макар и само с пет филма зад гърба си, вече има две номинации за "Оскар", "Златна мечка". Андерсън разполага в арсенала си с великолепния Даниъл Дей-Луис, безспорен фаворит за златната статуетка в категорията най-добър актьор. С един невероятен оператор - Робърт Елсуит, с когото вече е работил в "Магнолия". Към всичко това трябва да се прибави прекрасната основа за сценария - романът "Петрол" на Ъптън Синклер от 1927 г. Филмът е за съблазънта на Дивия запад, опиянението от свободата и мамещите възможности на непокорената земя, пише Лин Хиршбърк във в. "Ню Йорк таймс". Както впрочем и за цената на огромния внезапен успех. Има и алюзия към днешния политически дневен ред. Темата за петрола и алчността е все така актуална, но филмът и ролята на Дей-Луис са от аршина на "Гражданинът Кейн" с изследването на характер и развращаващото желание за власт и богатство. Разказана от няколко гледни точки, това е история за онова, което не е наред в Америка.Веднага след появата на лентата на екран американците с присъщата им любов към класациите побързаха да я поставят в десятката на най-добрите филми на десетилетието, предсказвайки й дълга и успешна екранна съдба. Дали обаче това ще се окаже достатъчно, за да спечели филмът и "Оскар" в най-престижната категория? Надали. По-скоро той би донесъл на създателите си статуетки за Андерсън в режисьорската категория, на Дей-Луис в актьорската и на оператора Робърт Елсуит. "Изкупление" бе пуснат по екраните през декември миналата година и до края на януари събра приходи от около 32 млн. долара. Седемте му номинации, "гарнирани" с британската награда БАФТА за най-добра лента и със "Златен глобус" в категорията за най-добра драма показват, че би било грешка филмът на режисьора Джо Райт да бъде отписван напълно от надпреварата за "Оскар". Лентата, създадена също по голямо литературно произведение - по едноименния роман на Иън Макюън, най-награждавания английски писател и безспорно един от най-талантливите европейски творци, разказва за събития, разиграли се основно по време на Втората световна война. В първата част на филма действието се развива в имението на английски аристократи. Налице са всички характерни черти - английската градина, семейните вечери, бедните роднини, многото деца. Най-малкото от тях, 13-годишната Брайъни пише първата си литературна творба. Жадно следи всичко, което става около нея. Но с присъщата на писателите фантазия по своему тълкува събитията и обвинява несправедливо Роби - приятеля на сестра си Сесилия, в престъпление, което не е извършил. Оттук нататък до края на живота си тя се опитва да реши въпроса може ли човек да изкупи грешките от миналото и да пренапише историята на живота на близките си. Актьорският състав - Кийра Найтли и Иън Макюън, макар и добър, не е достатъчен, за да присъди Американската киноакадемия най-голямото си отличие на режисьор, който прави едва втори филм - екранизация на роман. Като добре направен филм, но нищо повече ще остане според някои кинокритици "Майкъл Клейтън" на режисьора и сценарист Тони Гилрой. Историята за адвоката, който трябва да разчиства мръсотията на големите компании и известните хора, напомня по нещо на "Ерин Брокович". Само че в случая виждаме един великолепен Джордж Клуни, вместо една не по-малко великолепна Джулия Робъртс. Лентата е режисьорски дебют на Гилрой, занимавал се основно с писането на сценарии и по-малко с продуциране. Основните забележки към филма са свръзани най-вече с недоизпипаното начало. Като се има предвид всичко това, трудно можем да си представим, че ще се пребори за "Оскар" -а с братята Коен или дори с Андерсън.Напоследък Американската киноакадемия обича да включва сред номинираните за "Оскар" за най-добър филм и по една "красива, многоцветна пеперуда", без особени претенции за отличието в основната, най-тежка категория. Такъв е случаят тази година с "Джуно" на канадския режисьор Джейсън Райтман, разказваща за трудностите на бременно младо момиче от щата Минесота, решило да даде бебето си за осиновяване. Сценарият на Диабло Коди, самата тя изключително колоритна личност - стрийптизьорка, успяла в крайна сметка да се наложи в Меката на киното, обаче може да донесе на Брук Бъзи, както е истинското име на синеоката авторка на "Джуно" - "Оскар".