Ветеранката Джули Кристи срещу млади звезди в надпреварата за "Оскар" за най-добра актриса

Наградата за най-добра актриса на 80-ите награди "Оскар" ще е сред най-оспорваните. За нея си съперничат с блестящи изпълнения Джули Кристи ("Далеч от нея"), Марион Котийар ("Едит Пиаф: Животът в розово"), Кейт Бланшет ("Елизабет: Златният век"), Елън Пейдж ( "Джуно") и Лора Лини ("Диваците").Много критици дават предпочитанията си на Джули Кристи не само заради силната й роля на болна от Алцхаймер. Тя увенчава една блестяща кариера, която се съчетава със славата й на символ на красота и елегантност. Много от гласуващите я помнят добре от "Доктор Живаго" и донеслия й "Оскар" филм "Дарлинг". Този спомен, заедно с наградата за най-добра актриса на Гилдията на американските актьори за "Далеч от нея" й дава огромно предимство. Силен съперник й е французойката Марион Котийар. Тя е неузнаваема във филма за Едит Пиаф, особено като се сравнява изпълнението й с предишната й роля в любовния филм на Ридли Скот "Добра година". В съперничеството между Джули Кристи и Марион Котийар обаче се намесва младата Елън Пейдж. Тя е единствената от номинираните, която участва в един от претендентите за най-добър филм. Изпълнението й на бременна тийнейджърка в "Джуно" е толкова вълнуващо, че критици като Саша Стоун от "Ауърдс дейли" и Роджър Ебърт от "Чикаго сън таймс" я сочат като най-вероятен победител. Лора Лини спечели много нови почитатели с ролята си на невротична жена в "Диваците". Изпълнението й е забележително, но според критиците не е сред силните претендентки за наградата "Оскар" за най-добра актриса. Кейт Бланшет получи много ласкави отзиви за превъплъщението си в кралица Елизабет. Тя обаче има повече шансове за "Оскар" за поддържаща роля за "I am not There".Легендарната Джули КристиДжули Кристи е родена на 14 април 1941 в Индия. Тя е дъщеря на плантатор и художничка. Родителите й я изпращат да учи в Англия и Франция. Тя се увлича по свободата и бохемския живот на артистите и завършва Лондонската школа за музика и драма. Работи в театъра от края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век, но сцената не й допада. Предпочита киното.През 1962 г. се снима в "Анонимен крадец" и "Лесната дама". Първата й значима роля обаче е във филма "Били лъжеца" (1963). Негов режисьор е Джон Шлезинджър, който я превръща в символ на новото британско кино. След това си я оспорват много режисьори - Джон Форд я харесва за ролята на проститутка в "Младата Касиди", Чарлтън Хестън също й предлага роля. През 1965 г. тя се снима в друг филм на Шлезинджър - "Дарлинг". Той й носи "Оскар" за най-добра актриса. Следват "Доктор Живаго", "451 градуса по Фаренхайт", "Далеч от безумната тълпа" (1967) - отново на Шлезинджър, "Посредникът" (1971).В края на 60-те години Джули Кристи се запознава с Уорън Бийти и амбициите й намаляват. Тя отказва главните роли в "Уморените коне ги убиват, нали" и лека-полека се оттегля в къщата, която наемат с легендарния колекционер на женски сърца в Малибу. В средата на 70-те години връзката им приключва, но двамата работят заедно в "Шампоан" (1975) и "Раят може да почака" (1978). Тя получава и други предложения в Холивуд, повечето от които отклонява. Кариерата й в САЩ приключва, когато отказва да играе ролята на Даян Кийтън в "Червените", която Уорън Бийти пише специално за нея. Джули Кристи се връща в Лондон и се превръща в британския еквивалент на Джейн Фонда. Тя участва в кампании за различни социални и политически каузи, за правата на животните и ядреното разоръжаване. Спира се на роли заради политическите си интереси, като "Завръщането на войника" (1981), "Жега и прах" (1983), "Сила" (1986) и "Жертви на съдбата" (1990). Тя се снима също в "Белфегор: Фантомът на Лувъра" (2001), "Човекът от гората", "Люси си търси мъж", "Тайният живот на думите", "Хари Потър и Затворникът от Азкабан", "Троя".Режисьорката на "Далеч от нея" убеждава 8 месеца Джули Кристи да приеме ролята, която й донася награда "Златен глобус", наградата Изборът на критиците и наградата на Гилдията на американските актьори.Джули Кристи е на 9-о място в класацията на 100-те най-сексапилни жени на всички времена на списание "Фор хим", на 5-о място в класацията на най-големите британски красавици на сп. "Хелоу". Тя намира място и в класацията на сп. "Емпайър" на 100-те най-велики кинозвезди, както и сред 50-те най-сексапилни звезди на всички времена. Марион Котийар Марион Котийар е родена през 1975 г. в семейство на актьори и се качва на сцената едва 4-годишна. Въпреки това тя твърди, че е имала сравнително нормално детство, като е работила само инцидентно. Започва да се снима в телевизионни и игрални филми през 90-те години на миналия век. Първата й роля в киното е в "История на момчето, което искаше да го целунат". Признание получава с участието си във филма "Такси". То й носи и първа номинация за наградата "Сезар" за млада надежда през 1999 г. и тя не се колебае да участва в продълженията на касовия хит. Следват "Лиза", "Хубави неща", "Детски игри", "Голяма риба" на Тим Бъртън, който я представя на англоезичната публика, "Невинност". Най-високата френска кинонаграда обаче Котийар печели чак през 2005 г. за поддържащата роля в "Най-дългият годеж". След този филм предложенията за роли започват да се сипят едно след друго, включително от Холивуд, където Ридли Скот я снима в "Добра година". Триумфът идва с "Едит Пиаф: Животът в розово". Тя дори не е в краткия списък за ролята на режисьора Оливие Даан. Той обаче забелязва, че очите на Марион Котийар приличат поразително на тези на младата певица. И тя получава ролята. Най-трудното в подготовката за нея, разказва Марион Котийар, е да се научи да пее на плейбек. За това свое изпълнение актрисата получава наградата "Златен глобус" и става първата французойка с БАФТА за главна роля. То и носи също френската награда "Люмиер" и номинация за "Сезар". С "Едит Пиаф: Животът в розово" Марион Котийар печели награди на фестивалите в Холивуд и Палм спрингс. Най-голямото признание обаче е номинацията за "Оскар" за най-добра актриса.В живота Марион Котийар е природозащитничка и говорителка на Грийнпийс. От 2007 г. има връзка с колегата си Гийом Кане.Елън ПейджСъс своите 20 години канадката Елън Пейдж е сред най-младите актриси, номинирани за наградата "Оскар" за главна роля. Само Кийра Найтли, Изабел Анджани и Кийша Касъл Хюс са получили тази номинация на по-ранна възраст.Елън Пейдж се увлича от актьорството, когато е на 10 години и се записва в театрална школа. Първата й изява е в детско телевизионно предаване, за което получава награда за млада актриса. За играта си в телевизионния сериал "Регенезис" тя получава наградата "Джемини" за най-добра актриса. Решава окончателно, че актьорството ще стане нейна професия, след като се снима във филма "Марион Бридж" през 2002 г. По-големите й роли са в "Уста в уста" (2005), "Опасна невинност" (2005), "Х-мен: Последният сблъсък" като Кити Прайд (2006). Режисьорът на "Джуно" Джейсън Райтман я харесва в "Опасна невинност". Според него за младата канадка е невъзможно да е неискрена пред камерата.Кейт БланшетДо младата Елън Пейдж Кейт Бланшет е като ветеранка, макар и още да не е навършила 40 години. Тя е родена в Мелбърн през 1969 г. Веднага след дипломирането си от Австралийския национален институт за драматично изкуство през 1992 г. тя започва работа в театъра. Снима се и в телевизията. Първата й роля в игрален филм е в "Пътят към рая" (1997), а през 1998 г играе главната роля в "Елизабет". Тя й донася много награди, сред които "Златен глобус" и номинация за "Оскар" за най-добра актриса. Тя играе заедно с Анджелина Джоли, Били Боб Торнтън и Джон Кюсак в "Контролна кула" (1999), с Мат Деймън и Гуинет Полтроу в "Талантливият мистър Рипли" (1999), с Джони Деп в "Човекът, който плачеше" (2000). През 2001 г. излизат няколко филма с нейно участие - "Бандити", "Местни новини", "Шарлот Грей" и започва да играе кралицата на елфите Галадриел в трилогията "Властелинът на пръстените". Тя печели "Оскар" за поддържаща роля за изпълнението си на Катрин Хепбърн в "Авиаторът" (2004 г). Кейт Бланшет се е снимала в шест продукции, номинирани за "Оскар" за най-добър филм в последователни години - "Елизабет", филмите от поредицата "Властелинът на пръстените" - "Задругата на пръстена", "Двете кули" и "Завръщането на краля", "Авиаторът" и "Вавилон". Номинации за "Оскар" в различни категории имаха също "Записки по един скандал" (включително на Бланшет за поддържаща роля) и "Добрият германец". Ласкави отзиви получава и изпълнението й във "Вероника Герен".Играта на Кейт Бланшет в "Елизабет: Златният век" се оценява като безупречна и изключителна. Кейт Бланшет е сред петимата актьори, номинирани два пъти за "Оскар" за една и съща роля в два различни филма. Тя е единайсетата, номинирана едновременно за награда за главна и за поддържаща роля, и едва втората жена, заедно с Линда Хънт, номинирана за "Оскар" за роля на мъж.Кейт Бланшет е омъжена и и има двама сина - на 6 и на 2 години. През 2007 г. сп. "Форбс" оцени приходите й за годината на 13 млн. щатски долара.Лора ЛиниЛора Лини е родена в Ню Йорк през 1964 г. Баща й е известният драматург Ромулъс Лини. Тя учи актьорство и започва театрална кариера. Първите й снимки в киното са в началото на 90-те години на миналия век. Следват телевизионни сериали. Първата голяма роля на Лора Лини за големия екран е в "Първичен страх" (1996 г). Изпълнението й получава ласкави отзиви и това й донася по-добри роли. Клинт Истууд я харесва за филма си "Абсолютна власт" през 1997 г., а следващата година участва в "Шоуто на Труман". Първата й главна роля е през 2000 г. в "Разчитай на мен". За нея тя получава номинация за награда "Оскар". Следват прекрасни изпълнения в "The House of Mirth" (2000), "Реката на тайните" (2003) , "Кинси" (2004 г.), донесъл й още една номинация за "Оскар". С ролята на Уенди Севидж Лора Лини очарова критиците. "Тя е изумителна, показвайки едновременно уязвимост и сила", пише Питър Тревърс от сп. "Ролинг стоун". "Изпълнението й е сърцераздирателно и внушаващо страхопочитание", категорична е Карина Чокано от "Лос Анджелис таймс".Паралелно с изявите си в киното Лора Лини продължава да играе и на Бродуей.