Както миналата година, когато надпреварата за наградата "Оскар" за най-добър режисьор се свеждаше до борба между двама легендарни творци - Мартин Скорсезе и Клинт Истууд, така и сега предпочитанията на експертите клонят към два филма и техните режисьори - "Няма място за старите кучета" на братята Коен и "Ще се лее кръв" на Пол Томас Андерсън. Другите номинирани са Тони Гилрой /"Майкъл Клейтън"/, Джейсън Райтман /"Джуно"/ и Джулиън Шнабел /"Скафандърът и пеперудата"/."Ще се лее кръв", адаптиран по книгата "Петрол" на Ъптън Синклер, донесе на Пол Томас Андерсън наградите за режисура на Асоциацията на лосанджелиските филмови критици, Организацията на нюйоркските кинокритици в интернет и Американската национална асоциация на кинокритиците. Андерсън спечели и Сребърната мечка за режисура на приключилото неотдавна Берлинале. "Ще се лее кръв" има сериозни шансове да спечели няколко награди "Оскар".Получавайки наградата на Берлинале, режисьорът заяви, че филмът му е успешен благодарение на изпълнителя на главната роля Даниъл Дей-Луис. Според Андерсън Дей-Луис е невероятен актьор и би помогнал на който и да е режисьор да изглежда добър в работата си.Братята Коен пък бяха отличени за "Няма място за старите кучета" с наградата за режисура на Дружеството на нюйоркските филмови критици. Итън и Джоуел Коен спечелиха също наградата на Гилдията на американските режисьори и наградата БАФТА - британския еквивалент на американските "Оскар"- и, за режисура. Наградата "Златен глобус" за режисура обаче бе присъдена на Джулиън Шнабел за "Скафандърът и пеперудата". Шнабел бе обявен и за подгласник на победителя в надпреварата за отличието на Организацията на нюйоркските кинокритици в интернет - Пол Томас Андерсън. Наградите "Златен глобус" отдавна са смятани за ориентири за фаворитите за "Оскар".Дали отново не е настъпил часът на братята Коен? Сериозният им конкурент е най-вече Пол Томас Андерсън, защото останалите трима претенденти участват в надпреварата с режисьорски дебют, с втори и трети филм.Братята Итън и Джоуел КоенИтън и Джоуел Коен са почти неразделни и вече близо 20 години създават едни от най-оригиналните творби в американското кино. Режисьори, продуценти, сценаристи и дори монтажисти, двамата бяха отличени с позлатената статуетка за оригинален сценарий през 1997 г. за филма си "Фарго". Те спечелиха и две награди "Златна палма" в Кан - през 1991 г. с "Бартън Финк" и през 1996 г. с "Фарго" . Работейки заедно с брат си Итън, сценаристът и режисьор Джоуел Коен си е изградил репутация на творец ясновидец. Комбинирайки ексцентричност, черен хумор, горчива ирония и често пъти брутално насилие, филмите на братя Коен станаха синоними на стил, отъждествяван с класически жанрове в американското кино. Като се започне от дебютния им филм "Blood Simple" от 1984 г., братя Коен имат зад гърба си забележителна кариера, която ги утвърждава като две от най-значимите фигури в американското и световното кино.Джоуел и Итън Коен са родени съответно на 29 ноември 1954 г. и 21 септември 1957 г. в Сейнт Луис парк, Минесота. Джоуел учи в Нюйоркския университет, а брат му Итън - в университета Принстън. В началото на 80-те Джоуел решава да изпробва силите си в киното. Заедно с по-малкия си брат пише сценарии, докато работи като асистент монтажист във филмовата продукция "The Evil Dead" на приятеля си Сам Райми. По-късно Джоуел Коен заснема филма "Blood Simple", продуциран от брат му Итън, след като двамата са работили заедно над неговия сценарий. Филмът е посрещнат с овации от критиката и от този момент братя Коен са възприемани като нови изключителни таланти. Ексцентричната комедия "Да отгледаш Аризона", появила се по екраните през 1987 г., ги отдалечава от жестокостта в предишния им филм. Броят на феновете им нараства, а братя Коен подготвят следващия си филм "Проходът на Милър" /1990/ - гангстерски епос с участието на Джон Туртуро. На същия актьор е поверена главна роля и във филма "Бартън Финк" /1991/. Той носи на Джоуел Коен наградата за най-добър режисьор и "Златна палма" на фестивала в Кан през 1991 г., а Туртуро получава отличието за най-добър актьор. През 1996 г. излиза на екран черната комедия "Фарго". Тя донякъде напомня "Blood Simple", като акцентира върху темите за алчността, корупцията и убийството. За ролята си във "Фарго" Франсис Макдорманд, за която Джоуел е женен от 1984 г., получава "Оскар" за най-добра актриса. След "Фарго" братя Коен започват работа над "Големият Лебовски". Отзивите на критиката за филма, който следва традициите на детективския жанр, са смесени. През 2000 г. вниманието на критици и зрители е привлечено от "О, братко, къде си?". В този филм Джордж Клуни, Джон Туртуро и Тим Блейк Нелсън изпълняват роли на избягали затворници, които са тръгнали на сюрреалистично пътешествие из Мисисипи през 30-те години на . Следва изпълненият с черен хумор "The Man Who Wasn't There", за който Джоуел получава третата си награда за най-добър режисьор в Кан. Във филма с участието на Били Боб Торнтън атмосферата е мрачна и напомня по-ранните ленти на братя Коен като "Blood Simple" и "Бартън Финк". "Непоносима жестокост" с участието на Клуни се появява по екраните през 2003 г. За пръв път в кариерата на братя Коен филмът е заснет по пренаписан от тях стар сценарий, а не по оригинален сценарий. През 2004 г. идва ред и на първия им римейк - "Убийците на старата дама" с Том Ханкс. При заснемането на филма Джоуел и Итън за пръв път са обявени заедно за режисьори. "Няма място за старите кучета" може да донесе на братя Коен "Оскар" за най-добър режисьор, а на Хавиер Бардем - отличието за актьор в поддържаща роля. Филмът, който се отличава със странни обрати, вероятно щеше да е второкласен екшън, ако със заснемането му не се бяха заели братя Коен. С тънко чувство за хумор и немалка доза ирония те представят една заплетена история с неясен изход и неочаквана развръзка.Интересно е, че в повечето от филмите на братя Коен има поне една дълга сцена, в която важна роля играе музиката. Това се отнася за "Да отгледаш Аризона", "Проходът на Милър", "Големият Лебовски", "The Man Who Wasn't There", "Фарго".Джоуел и Итън Коен заеха 88-о място в класацията на 100-те най-влиятелни хора на сп. "Премиер" за 2003 г. Пол Томас Андерсън37-годишният Пол Томас Андерсън е един от виртуозите на американското кино. Нужни са му били 5 години, за да осъществи проекта "Ще се лее кръв" - жесток разказ за завладяването на петролните полета в Калифорния в края на 19 в. с участието на Даниъл Дей-Луис в главната роля. Пол Томас Андерсън е роден в Стюдио сити, Калифорния, и е син на актьора Ърни Андерсън. Бъдещият режисьор посещава курсове в Нюйоркския университет, но го напуска след първия семестър. Като ученик в гимназията, той заснема 30-минутния филм "Историята на Дирк Диглър" /1988/, посветен на порноиндустрията. По-късно Андерсън се връща към същата тема в своя филм "Буги нощи". През 1992 г. той заснема късометражната лента "Цигари и кафе". Тя е представена на филмовия фестивал "Сънданс" през 1993 г. и получава добри отзиви от критиката. Няколко години по-късно Андерсън заснема първия си пълнометражен филм "Сидни", който впоследствие е озаглавен "Hard Eight" и е включен в конкурсната програма на фестивала в Кан. Истинският си пробив обаче режисьорът прави с "Буги нощи". Филмът се появява по екраните през октомври 1997 г., събира значителни приходи от прожекции и получава похвали от критиката. Много критици са на мнение, че това е най-добрият филм на годината, ако не и на десетилетието. Той съживява кариерата на Бърт Рейнолдс, тласка нагоре тази на Марк Уолбърг и превръща Джулиан Мур в актриса от първа величина. "Буги нощи" е своеобразно изследване на порноиндустрията в Лос Анджелис през 70-те години и същевремено е версия от 70-те години на американската мечта. Според някои експерти това е най-добрият филм за 70-те години, появил се по екраните след техния край. "Буги нощи" получава три номинации за "Оскар" и две за "Златен глобус".През 1999 г. по екраните излиза следващият филм на Андерсън "Магнолия" с участието на някои от любимите му актьори - Филип Сиймур Хофман, Джон Райли, Уилям Мейси, Джулиан Мур. Във филма се преплитат няколко сюжетни линии, като са застъпени темите за любовта, смъртта, търсенето на щастието. Критиката отбелязва прекрасната работа на Андерсън с актьорите. "Магнолия" получава три номинации за "Оскар", но не успява да събере голяма публика. През 2002 г. по екраните излиза друг негов филм - романтичната комедия "Гроги от любов" с участието на Адам Сандлър. В този филм Сандлър разкрива необикновения си актьорски талант. "Гроги от любов" обаче донася малко приходи от прожекции.Андерсън наскоро заяви, че "Ще се лее кръв" е бил показан пред значително повече зрители от очакваното, след като получи 8 номинации за награди "Оскар". Тези номинации означават, че филмът ще се задържи по екраните около 3 месеца по-дълго, отколкото е било планирано, и ще бъде показан в градове, където не се е предвиждало да бъде прожектиран. Андерсън настоява, че филмът не е толкова мрачен. Наистина се надявам, че във филма има елементи на опрощаване и състрадание, макар че всичко е в тъмни краски, каза той. Що се отнася до главния персонаж Даниъл Плейнвю, мога да разбера онова, което той прави. Не съм съгласен с него, но мога да разбера причините за поведението му - това е човек, който просто се опитва да оцелее, допълни режисьорът. "Ще се лее кръв" бележи скъсването на Андерсън с основната тема в някои от предишните му филми, сред които "Буги нощи", посветен на порното. Режисьорът довери, че някои теми в новия филм са му близки. Като дете често ходех на църква, понякога това ми харесваше, а в други случаи ме отегчаваше, но онова, което най-много ме радваше, бе музиката, поясни той.Дей-Луис, който според мнозина е главният претендент за "Оскар" за най-добър актьор, увери, че е много доволен от съвместната си работа с Андерсън над "Ще се лее кръв". Истинската радост от подобна творческа работа е свързана с това, че човек има възможност да погледне обективно на нещата, каза той.Тони ГилройТони Гилрой е познато име в Холивуд. Роден е и е отрасъл в Ню Йорк. Той е не само режисьор, но и сценарист на "Майкъл Клейтън". Прочува се като един от сценаристите на трилогията за Борн - "Самоличността на Борн", "Превъзходството на Борн" и "Ултиматумът на Борн". Написал е също сценариите на три филма на режисьора Тейлър Хакфорд - "Долорес Клейборн", адаптиран по книга на Стивън Кинг, с участието на Кати Бейтс и Дженифър Джейсън Лий, "Адвокат на дявола" с Киану Рийвс, Ал Пачино и Чарлийз Терон, "Доказано жив" с Ръсел Кроу и Мег Райън. "Майкъл Клейтън" е режисьорският дебют на Гилрой. Идеята за филма дошла на режисьора дебютант, докато посещавал адвокатски фирми, преди да се заеме с написването на сценария на "Адвокат на дявола". Над "Майкъл Клейтън", в който са се снимали Джордж Клуни, Том Уилкинсън и Тилда Суинтън, Гилрой е работил заедно с трима изявени кинодейци - Сидни Полак изпълнява роля във филма, а Стивън Содърбърг и Антъни Мингела са изпълнителни продуценти. Темата за финансовите и политически машинации на голяма компания, за адвокатите и морала не е нова за Холивуд. В "Майкъл Клейтън" има нещо от атмосферата в "Ерин Брокович", "Сириана" и политическите филми от 70-те години с участието на Робърт Редфорд. Клуни изпълнява ролята на адвокат, който е момче за всичко и е повикан, за да спаси положението. Персонажът на Клуни има немалко проблеми - той е разорен и разведен, опитите му да започне собствен бизнес са се провалили, но случаят, с който трябва да се заеме, може да му помогне най-после да стъпи на краката си. Тилда Суинтън пък изпълнява ролята на кариеристка, която се е издигнала до върхова позиция в компанията и със зъби и нокти брани реномето й. Персонажът на Суинтън на пръв поглед символизира успешния мениджър - пред зрителите се разкрива образът на строга, делова и силна жена, която обаче се оказва объркана, несигурна и дори отчаяна. Финалната сцена, в която Клейтън пътува с такси, е трогателна. Впечатляващо е, че Гилрой получи номинация за Оскар с режисьорския си дебют. "Майкъл Клейтън" му донесе и още една номинация за Оскар - в категорията оригинален сценарий.Джейсън Райтман30-годишният Джейсън Райтман вече надмина по успехи баща си, специалиста в областта на холивудските кинокомедии Айвън Райтман, след като получи номинация за Оскар. Джейсън е роден в Монреал, Канада, и е най-голямото от трите деца на Айвън Райтман - режисьора на успешните филми "Ловци на духове", "Нашивки", "Ченге в детската градина", и съпругата му Женевиев Робер. В края на 80-те Джейсън се появява в малки роли и работи като асистент във филмовите продукции на баща си. Освен това прекарва много време, изучавайки тънкостите на филмовия монтаж, като по този начин опознава процеса на филмовото производство. По-късно на два пъти му е предложено да заснеме игралния филм "Пич, къде ми е колата?", но той отказва.Джейсън е завършил Харвард-Уестлейк скул през 1995 г. и Южнокалифорнийския университет. През 2004 г. се оженва за сценаристката Мишел Лий, а през 2006 г. на бял свят се появява първото им дете.През 2005 г. по екраните излиза филмът "Благодаря за пушенето" - режисьорският му дебют в игралното кино. Джейсън е разработил сценария на филма, адаптиран по книга на Кристофър Бъкли. "Благодаря за пушенето" постига успех в бокс-офиса и е номиниран за 2 награди "Златен глобус". След успеха на филма Джейсън споменава в интервю, че следващият му филм ще е адаптиран по друга книга. Освен това разкрива, че планира отново да работи заедно с Бъкли върху оригинален проект. Нито един от тези проекти обаче не е осъществен.За втория филм на Джейсън Райтман "Джуно" се заговори след премиерата му на филмовия фестивал в Торонто през 2007 г. Тази драматична комедия описва историята на тийнейджърка, която разбира, че е бременна и решава да запази бебето, за да го повери на двойка, която сама е избрала. Филмът се появи по екраните през декември м.г. и получи много ласкави отзиви от критиката. "Джуно" събра 120 милиона долара приходи в северноамериканския бокс-офис и стана най-големият успех в кариерата на Джейсън Райтман, като е далеч по-успешен от много от филмите на баща му след "Ченге в детската градина".Преди да се захване с игрално кино, Джейсън е заснел 6 късометражни ленти по свои собствени сценарии. Премиерата на първия му късометражен филм "Операция" е на филмовия фестивал "Сънданс" през 1998 г. През 2007 г. Джейсън продуцира и заснема рекламни филми за "Уолмарт" заедно с рекламната агенция Бърнстийн-Райн. Заснел е също епизод от популярния сериал "Офисът", както и реклами за "Бъргър Кинг", "Нинтендо", BMW, "Буик". Младият режисьор уверява, че се е вдъхновявал от Стенли Кубрик, Кевин Смит, Уес Андерсън, Ричард Линклейтър, Александър Пейн, Пол Томас Андерсън.Джейсън Райтман е голям фен на хокейния отбор "Лос Анджелис кингс".Джулиън ШнабелПреди да започне филмовата си кариера, Джулиън Шнабел се прочува като художник неоекспресионист през 80-те години на миналия век. Негови творби са излагани в галерии в целия свят. 57-годишният Шнабел е роден в Бруклин, Ню Йорк, но още като младеж се премества заедно със семейството си в Браунсвил, Тексас. По-късно получава бакалавърска степен за изящни изкуства от университета в Хюстън. През 1975 г. организира първата си самостоятелна изложба в Музея за съвременно изкуство в Хюстън. През следващите няколко години често пътува из Европа, където е силно впечатлен от творбите на Антони Гауди и Сай Туомбли. След самостоятелната си изложба в "Мери Буун галъри" през 1979 г. Шнабел е смятан за нов голям талант в света на изобразителното изкуство. През 1980 г. участва на Биеналето във Венеция, а от средата на 80-те години става значима фигура в движението на неоекспресионизма. Негови творби са включени в колекциите на световноизвестни музеи, сред които музеят "Метрополитън", Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк, музеят на американското изкуство "Уитни", Музеят на съвременното изкуство в Лос Анджелис, центърът "Жорж Помпиду" в Париж. Автор е на рисунките, снимките и дизайна на обложката за албума "By The Way" на "Ред хот чили пепърс" от 2002 г.Освен това се занимава с музика. Като тийнейджър пее в рокбанда в Браунсвил, а през 1995 г. издава албум, включващ кънтри и рок песни.Шнабел е режисьор на три филма: "Баскиа" /1996/ - биографичен филм за художника Жан-Мишел Баскиа, "Преди да падне нощта" /2000/- киноадаптация по автобиографичната книга на кубинския писател Рейналдо Аренас, и "Скафандърът и пеперудата" - киноадаптация по мемоарите на журналиста Жан-Доминик Боби. Шнабел е също сценарист и продуцент на "Преди да падне нощта" и сценарист на "Баскиа".Съпругата му Олатс Лопес Гармендия се появява в ролята на майката на Рейналдо в "Преди да падне нощта" и е изпълнителен продуцент на филма. Тя изпълнява и ролята на терапевтка на Боби в "Скафандърът и пеперудата" - филма, посветен на живота на главния редактор на модното сп. "Ел", който получава масивен инсулт и остава неподвижен, като може да помръдне единствено единия си клепач, но съзнанието му е останало незасегнато. Джулиън Шнабел има 5 деца - Стела, Вито Мария и Лола от първата си съпруга Жаклин и близнаците Сай и Олмо от сегашната си съпруга Олатс Лопес Гармендия. Всичките му деца са се снимали в "Преди да падне нощта". Дъщеря му Стела се срещаше с китариста на "Ред хот чили пепърс" Джон Фрушанте, но впоследствие двамата се разделиха.Успехите на Джулиън Шнабел вероятно са пред него, защото "Скафандърът и пеперудата" му донесе не само "Златния глобус" за най-добър режисьор, но и наградата за режисура в Кан. Освен това Шнабел бе номиниран в същата категория за наградата "Независим дух". Шнабел е вторият номиниран за "Оскар" американски режисьор за две години за озвучен на чужд език филм. "Скафандърът и пеперудата" е на френски език. През 2007 г. Клинт Истууд бе номиниран за "Писма от Иво Джима", озвучен на японски.Братята Коен /"Няма място за старите кучета"/ пък станаха третата двойка, номинирана за Оскара за най-добър режисьор. Робърт Уайз и Джером Робинс бяха номинирани през 1962 г. за "Уестсайдска история", а Уорън Бийти и Бък Хенри - през 1979 г. за "Раят може да почака".
Хрониките на Спайдъруик 
Точен прице
